-3.8 C
София
петък, февруари 7, 2025

Джокович побеждава Алкарас във пореден класически двубой

Прочетете още

„Един от най-трудните и вълнуващи мачове, в които съм участвал“, каза сърбинът след трисетовия финал на Western & Southern Open, спечелен с 3:49.

Мейсън, Охайо – От горните седалки на главния стадион на Western & Southern Open можете да погледнете от другата страна на междущатската магистрала 71 и да видите увеселителния парк King’s Island. През целия ден влакчетата се издигат бавно до огромни височини, преди да се сринат с бясна скорост обратно на земята.

В неделя вечерта паркът беше затворен и неподвижен. Атракционът се намираше от другата страна на магистралата.

Точно там Новак Джокович и Карлос Алкарас бяха стигнали до края на своето двучасово, тричасово и 49-минутно пътуване с влакче в увеселителен парк през 90-градусовия следобед. Сърбинът и испанецът бяха пренесли 11 000 души, заобикалящи централния корт, през безброй обрати в динамиката и също толкова физически и емоционални върхове и долини.

Хиляди хора скандираха „Ноу-лей!“ за легендарния Джокович, който играеше тук за първи път от 2019 г. насам и който бе посрещнат ентусиазирано отново в Съединените щати. Хиляди други контрираха със скандирания „Vamos Carlos!“ за галванизиращата нова суперзвезда Алкарас, който цяла седмица бе обявявал любовта си към Синсинати и неговите фенове.

Когато двамата мъже стигнаха до тайбрек в третия сет, след 20:00 ч., скандиранията се смесиха в един титаничен, хаотичен, неразбираем рев. Което беше уместно, защото до този момент мачът не се отнасяше за единия или другия мъж. Ставаше дума за двамата най-добри играчи в света, които отново се изправиха един срещу друг. За когото и да сте подкрепяли, трябваше да оцените момента и възможността да го изживеете.

„Възходи и падения, възходи и падения, невероятни точки, слаби геймове, топлинни удари“, каза Джокович след това, възхитен от това, което току-що беше преживял. „Един от най-трудните мачове и най-вълнуващите мачове, в които някога съм участвал, на което и да е ниво, срещу който и да е съперник.“

През първия час и половина обаче мачът приличаше повече на провал, отколкото на подготвяна класика. Горещината се отрази рано на 36-годишния Джокович, който пропиля преднина от 4:2 в първия сет и след като го загуби със 7:5, се оттегли на продължителна почивка в тоалетната.

Времето в съблекалнята не му помогна. Във втория сет той седна тежко при смяната, уви главата си с кърпа за лед и взе хапче от медиците на тура. Вместо повторение на епопеята им на „Уимбълдън“, този мач приличаше на полуфинала им на „Ролан Гарос“ в обратен ред. В Париж Алкарас се сви и мачът стигна до антиклиматичен край. В Синси изглеждаше така, сякаш тялото на Джокович ще бъде това, което ще капитулира.

Когато Джокович сервираше при 2:4 във втория сет, Алкарас изпрати перфектен топспин лоб с пикираща бомба за уинър. Изглеждаше, че се готви втори пробив и скоро мачът ще приключи. Но Джокович, най-увереният от коварните ветерани, успя да използва единственото, което му остана – подаването си, за да изработи задържане. Това беше достатъчно, за да се задържи в резултата, и достатъчно, за да изнерви Алкарас. При 4:3 Алкарас отвори вратата с четири непредизвикани грешки. Джокович беше жив.

Оттук нататък мачът започна да затихва. Ралитата се удължиха и Джокович отново се включи в битката. С новооткрита енергия той удържа любовта за 5:5. Алкарас, който отново се отърси от нервите си, удържа с печелившо воле, за да наложи тайбрек. Джокович поведе с 3:0 в тайбрека, но Алкарас отговори, като спечели следващите четири точки.

„Ставаше дума за двамата най-добри играчи в света, които отново се изправиха един срещу друг. За когото и да сте подкрепяли, трябваше да оцените момента и шанса да го изживеете.“

Алкарас достигна до мачбол при 6:5, но Джокович го спаси със силен сервис и форхенд. Накрая, при 8-7, Джокович имаше своя втори сетбол. Макар и в дълго рали за надлъгване, напрежението на стадиона се покачваше с всеки замах, докато Алкарас не удари наподобяващ оръдие форхенд в мрежата. Стадионът избухна.

Мачът достигна пълния си кипеж в третата част. Алкарас връщаше Джокович назад с форхенди с пушка и го изпращаше напред с дроп-шотове. Джокович премести баща си зад основната линия и прокарваше познатите си груби удари по земя от ъгъл в ъгъл. И двете момчета смесваха плоски и кик първи сервиси и ги следваха към мрежата в изненадващи моменти. И двамата плавно преминаваха от пълнокръвна сила към деликатно докосване и обратно.

При 3:3 Джокович проби подаването на Алкарас след дълъг гейм, при петата си точка за пробив. При 5-3 той на два пъти достигна до мачбол, но този път бе ред на Алкарас да остане жив срещу шансовете. При втория мачпойнт на Джокович той излезе напред и отби под ъгъл воле, което изглеждаше така, сякаш ще му донесе титлата. Но Алкарас стигна навреме и нанесе перфектен прехвърлящ удар в ъгъла, за да постигне зашеметяващ успех. Сега стадионът избухна заради него.

Гейм по-късно, при 5:4, Джокович имаше още един мачпойнт – четвърти до този момент – и Алкарас удари още един спиращ дъха, експлозивен форхенд уинър, с който проби подаването си.

Ако някой финал е заслужавал тайбрек в третия сет, то това е този. Джокович отново поведе с 3:0. Отново не успя да се отърси от Алкарас, който изравни за 3:3 с красив дроп волей.

Джокович сравни играта с Алкарас с тази със свой сънародник.

„Чувството, което изпитвам на корта, ми напомня малко за това, когато се изправях срещу Надал, когато бяхме в разцвета на кариерите си“, каза Джокович, който след това разкъса ризата си, така както я беше разкъсал след победата над Рафа в друг маратон – финала на Откритото първенство на Австралия през 2012 г.

„Всяка точка е борба. Всяка точка е битка. Чувстваш, че няма да получиш може би общо пет свободни точки в целия мач. На практика трябва да заслужиш всяка една точка, всеки един удар, независимо от условията“.

Алкарас казва, че все още има какво да научи от Джокович и може би именно в това може да се подобри. Напреднал със сет и брейк, той все пак даде на Джокович серия от свободни точки, които му позволиха да се върне в мача.

Въпреки сълзите на корта обаче Алкарас беше щастлив, че е бил част от още един запомнящ се случай с Джокович.

„Чувствам се горд от себе си, честно казано“, каза Алкарас. „Говорех и не знам защо плачех, защото аз се боря до последната топка. Почти победих един от най-великите за всички времена от нашия спорт.

„Безумно е да говоря за това в момента, но напуснах корта наистина, наистина щастлив от това, което направих“.

Кой има нужда от увеселителен парк, когато има такъв тенис?

„Това е един луд мач, през който преминахме днес“, каза Джокович в обобщение. „Като влакче в увеселителен парк.“

След това, при 4:4, след повече от три часа и половина и 260 точки, двамата стигнаха до тази, която на практика реши мача. Алкарас се върна назад и изстреля сервис със 130 км/ч. Джокович го посрещна точно с двуръчния си бекхенд и го върна почти толкова силно. С този удар инерцията се обърна в негова посока за последен път. Джокович спечели тази точка, както и следващите две, за да завърши победата с 5-7, 7-6 (7), 7-6 (4).

Когато всичко приключи, Джокович лежеше по гръб и не вярваше на победата си. Алкарас стоеше и гледаше корта под себе си, невярващ на поражението си. Минута по-късно отстрани Джокович обля главата си с вода, докато Алкарас се бореше със сълзите си.

Последни новини