Втора голяма титла на испанеца след победа с 1:6, 7:6(6), 6:1, 3:6, 6:4
Джокович претърпява първо поражение на Централния корт от над 10 години насам
През последните няколко години в мъжкия тенис, когато големите му съперници се оттеглиха от полезрението, Новак Джокович прекарваше времето си в унищожаване на надеждите и мечтите на почти всички по-млади претенденти на големите турнири. Той не само продължи да задържа следващото поколение, но и се наслаждаваше на превъзходството си над тях.
Отдавна обаче е ясно, че Карлос Алкарас просто е различен. Както по отношение на таланта му на корта, така и по отношение на изключителната психическа сила, която е в основата на успеха му. Месец след като тялото му се разпадна под огромното напрежение да се изправи срещу Джокович в мейджър турнир, Алкарас се възстанови от изоставането си в сета, за да се представи на забележително ниво в продължение на пет сета и да победи Джокович с 1:6, 7:6 (6), 6:1, 3:6, 6:4, за да спечели първата си титла на Уимбълдън.
Победата изискваше от Алкарас всяка частица вяра в себе си и решителност, както и продължително изпълнение на удари от най-високо качество, докато играеше с такава интензивност, каквато никога не е изпитвал в петте най-добри сета. Двамата най-добри тенисисти в света си наложиха безмилостен натиск до края, но Алкарас имаше силите да издържи.
Кариерата на Алкарас вече явно се развиваше по траектория, по която малко 20-годишни са се равнявали, но представянето на най-добрия тенисист на Уимбълдън някак си надхвърли цялата оглушителна шумотевица. Започнал сезона на трева, той все още не е сигурен как да играе най-добрия си тенис на тази настилка, но след това пребори целия терен, учейки се с всеки следващ мач, като постигна серия от 12 победи на турнирите „Куинс“ и „Уимбълдън“. Алкарас е първият играч, който побеждава Джокович на централния корт от цяло десетилетие насам, след Анди Мъри на финала през 2013 г.
На 20 години Алкарас е третият най-млад играч, печелил титлата на Уимбълдън на сингъл при мъжете, отстъпвайки само на Борис Бекер и Бьорн Борг. Втората му титла от Големия шлем означава, че той е първият нов играч от мъжки пол, който печели няколко големи титли, след Стан Вавринка през 2015 г. Като спря четиригодишната доминация на Джокович на Уимбълдън, той лиши сърбина от възможността да изравни рекорда на Роджър Федерер от осем титли на Уимбълдън.
В поредната глава от най-дългоочаквания мач в спорта в момента първоначално водеше опитът. Макар че Джокович понякога започва бавно, той беше остър от самото начало, връщаше зрелищно добре, отказваше да допуска грешки и отклоняваше огромните форхенди на Алкарас на сантиметри от основната линия. Тъй като Алкарас се бореше с тайминга си, той бързо се озова в изоставане от 5:0, докато Джокович затвори почти перфектния сет само с две непредизвикани грешки.
След като взе първия си гейм, Алкарас най-накрая започна да намира своя диапазон. През втория сет интензивността се повиши. Помежду си двамата атакуваха без колебание, покриваха всяко стръкче трева чрез интензивни, високооктанови ралита и двамата се хвърляха към мрежата и правеха трудни волета.
Когато се сближиха в тай-брейк, Алкарас остана с Джокович. Той сервираше добре, като разтоварваше с форхенда си и същевременно смесваше дропшотове. Джокович беше този, който помръкна, правейки две бързи непредизвикани грешки от 6:5. При своя сетбол Алкарас изигра невероятен бекхенд-ретур, като прокара топката покрай безпомощния Джокович, който се опитваше да сервира и да играе от воле, за да вземе сета. Централният корт избухна в радост, а Алкарас стоеше на място и попиваше радостните възгласи.
След като се бореше да остане наравно с Джокович, Алкарас изведнъж взе надмощие. Той изведнъж намери повече свободни точки при подаването си, повече ядрени форхенди не успяха да се върнат. Джокович изглеждаше видимо изнервен, когато непринудените му грешки най-накрая започнаха да се леят, спореше със съдията за часа на удара и жестикулираше към публиката. Тъй като Алкарас продължи да упражнява постоянен натиск, при 3:1 абсурдният 26-минутен гейм с 13 двойки и седем точки за пробив завърши с решаващ двоен пробив на Алкарас, който поведе с два сета разлика.
Неизбежната реплика от страна на Джокович дойде бързо. След като Алкарас не успя да се справи с едно просто воле в своя сервис гейм за 2:2, Джокович се нахвърли върху него. Той показа един от най-добрите си ретури в мача, проби, за да поведе с 3:2, след което размаха целувка към публиката. Зареден с енергия и бодрост, Джокович проби светкавично през останалата част на сета, а ефектните му връщания доведоха до двойна грешка от страна на Алкарас при сет пойнт.
Изправен срещу най-добрия играч на всички времена в пети сет, Алкарас отказа да се поколебае. След като пропусна точка за пробив в откриващия гейм на сета, той веднага сам спаси такава със скандалната си последна защита, която завърши с пропуск на Джокович от воле. Когато интензивността отново се повиши, задъхана размяна при точка за пробив при подаването на Джокович завърши с падане на Джокович, който се изправи отново и след това гледаше как Алкарас забива бекхенд по линията, за да пробие. Докато Алкарас празнуваше, че е измъкнал пробива и води с 2:1, Джокович счупи ракетата си в стълба на мрежата.
Срещу най-добрия ретурър на всички времена, известен със способността си да се възстановява от всякакво изоставане, Алкарас намираше големи сервиси и огромни форхенди, когато имаше нужда от тях. След това се нареди до основната линия при 5:4 и без никакъв намек за страх или нерви Алкарас сервира мача на живота си.