От стадиона на семейния тенис център „Линднер“ в Мейсън, Охайо, можете да погледнете от другата страна на междущатската магистрала 71 и да видите увеселителен парк. По цял ден влакчетата се издигат на огромни височини, след което се сриват обратно на земята, а пътниците им крещят от паника и възторг. До последната неделна вечер на тазгодишния турнир Western & Southern Open паркът беше затворен и неподвижен. Виковете се чуваха от другата страна на магистралата.
Именно там Новак Джокович и Карлос Алкарас бяха стигнали до края на най-бруталния цирков номер, който можеше да си представите. Война между двама души, продължила три часа и 49 минути в 90-градусова жега. Хиляди фенове скандираха „Ноу-лей!“ за Джокович, който играеше в САЩ за първи път от 2019 г. насам. Хиляди отвърнаха със скандирания „Vamos Carlos!“. Докато се стигне до тайбрека на третия сет, след 20:00 ч., скандиранията се размиха в един титаничен, неразбираем рев.
„Възходи и падения, възходи и падения, невероятни точки, слаби игри, топлинни удари“, каза Джокович след това, възхитен от преживяното.
И все пак през първите 90 минути мачът приличаше по-скоро на провал, отколкото на класика. Горещината се отрази рано на Джокович, който пропиля преднина от 4:2 в първия гейм и след като го загуби със 7:5, се оттегли на продължителна почивка в тоалетната. Този път разговорите с човека в огледалото не помогнаха. Във втория сет той седна тежко при смяната, уви главата си в кърпа за лед и взе хапче.
Но този най-хитър от хитрите ветерани успя да използва единственото нещо, което му беше останало – своя сервис. Намалявайки със сет и 2:4, той изработи задържане от нищото. Това беше достатъчно, за да се задържи в резултата, и достатъчно, за да изнерви Алкарас. При 4:3 Алкарас отвори вратата с четири безумни грешки.
Оттук нататък мачът започна да се успокоява, а ралитата се удължаваха. Джокович отново се включи в битката, наложи тайбрек и изскочи напред с 3:0. Алкарас отвърна на удара и стигна до мачбол при 6:5; Джокович го спаси със силен сервис и форхенд. Накрая Джокович имаше сетбол. По време на ралито за надлъгване напрежението се покачваше с всеки замах, докато Алкарас не удари форхенд като от оръдие в мрежата. Стадионът избухна.
В третия гейм всичко достигна пълен кипеж. Алкарас връщаше Джокович назад с форхенди с пушка и го изпращаше напред с дроп-шотове. Джокович премести бащата зад основната линия и прокарваше ударите си по земя от ъгъл в ъгъл. И двете момчета плавно преминаваха от пълнокръвна сила към деликатно докосване и обратно.
При 3:3 Джокович проби подаването на Алкарас при петата си точка за пробив. При 5-3 той на два пъти стигна до мачбол, но този път бе ред на Алкарас да остане жив срещу шансовете. При втория си мачпойнт Джокович заби воле под ъгъл, което изглеждаше така, сякаш ще му донесе титлата. Но Алкарас стигна навреме и нанесе перфектен прехвърлящ удар в ъгъла. Сега стадионът избухна за него. След гейм при 5:4 Джокович имаше още един мачпойнт, а Алкарас удари още един спиращ дъха, вдъхновяващ форхенд уинър и проби подаването си.
Ако някой финал е заслужавал тайбрек в третия сет, то това е този. Джокович отново поведе с 3:0. Отново не успя да се отърси от Алкарас, който изравни за 3:3 с красив дроп волей.
При 4:4, след 260 точки, се стигна до тази, която го реши. Алкарас посегна назад и изстреля сервис със 130 км/ч. Джокович го посрещна точно с двуръчния си бекхенд и го върна почти толкова силно. С този удар инерцията се обърна трайно в негова посока. Джокович спечели тази точка, както и следващите две, за да постигне невероятна победа.
Когато всичко свърши, Джокович лежеше по гръб и не вярваше на победата си. Алкарас гледаше надолу към корта, невярващ на поражението си.
„Всяка точка е борба. Всяка точка е битка“, каза Джокович. „По принцип трябва да заслужиш всяка една точка, всеки един удар, независимо от условията“.
Финалът им на „Уимбълдън“ беше по-исторически, но финалът им на Western & Southern Open беше по-показателен. Вместо изгряващият състезател да грабне № 1, застаряващата легенда си го върна и спечели US Open. И по време на двете епопеи повечето от нас бяха щастливи просто да се возят с тях на влакче в увеселителен парк за двама души – и да нададат няколко писъка на паника и възторг по пътя.