4.4 C
София
сряда, ноември 6, 2024

Несломимият Джокович побеждава Синер и предупреждава Алкарас, че е следващия

Прочетете още

Световният номер 2 показва класата и волята си при победата с 6:3, 6:4, 7:6 (4)

Сърбинът ще се изправи срещу Алкарас в опит да спечели осмата си титла на Уимбълдън

Както всички предполагахме, Уимбълдън ще получи мъжкия финал, който турнирът и феновете заслужават. Шампионатът ще се сдобие с решителен двубой, който двама играчи сред 128-те, тръгнали преди две седмици, вярваха, че е в техен дар, ако играят според потенциала и класирането си.

Новак Джокович, световният № 2 (за момента), изпълни първата част от сделката, като систематично пречупи доскорошното предизвикателство на младия италианец Яник Синер с 6:3, 6:4, 7:6 (4) за два часа и 47 минути. След него на Централния корт излезе най-младият номер 1 в историята на тениса – 20-годишният испанец Карлос Алкарас, който се справи с Даниил Медведев в три смущаващо едностранни сета.

Джокович, който ще се бори за осмата си титла тук, за да се нареди до Роджър Федерер и да спечели рекордната 24-а титла в кариерата си, ще бъде фаворит на букмейкърите.

Алкарас обаче вече е любимец на онези, които имат късмета да измолят, вземат назаем или откраднат билет за влизане в най-великия театър на играта, да не говорим за милионната публика извън него.

За известно време в края на първия полуфинал в петък Джокович се поколеба, но събра ресурсите си по същия клиничен начин, по който го прави през цялата си кариера. 36-годишният сърбин разполага с повече предавки от танк и когато беше необходимо, той ги намери.

„Той доказа защо е един от играчите на следващото поколение и един от най-добрите играчи в света“, каза той край корта. „Иска ми се да вярвам, че играя един от най-добрите си тенис в историята. Опитвам се да не мисля за възрастта. Чувствам голяма мотивация. Искам да се отблагодаря на този спорт и да играя колкото се може повече“.

По-късно той отбеляза: „В началото на годината, в края на годината, той започна да играе в тенис: „Всеки сет беше по-близък, отколкото изглеждаше на таблото. Мисля, че намерих правилните удари в точния момент, особено към края на мача. Но работата не е приключила, докато не вдигна трофея.“

Миналата година Синер, който е с 15 години по-млад от Джокович, водеше с два сета на четвъртфинала, преди защитаващият титлата си шампион да го отстрани и да продължи да печели четвъртата си поредна титла на „Уимбълдън“. Историята може да бъде колкото жестока, толкова и утешителна, както и неоспорима.

Имаше период – между 2005 г., като младо кученце, и 2021 г., като опитен самотен вълк – когато Джокович изоставаше в мачовете от Големия шлем 73 пъти. Той надделя в 36 от тях, най-вече когато беше подложен на най-силно наблюдение. Сякаш беше поканил травмата, която идваше с перспективата да загуби, за да може да приеме по-пълноценно топлия балсам на победата, особено срещу най-добрите играчи, които спортът някога е събирал на едно място.

След Ковида решителността на Джокович нарасна, тъй като той видя величието, измервано с други стандарти, и той се отказа от ранни победи само пет пъти в четири турнира от Шлема, като спечели всички.

И все пак, когато връстниците му започнаха да отпадат, дори той се чудеше колко дълго ще може да се интересува от тях. Първи си тръгна Федерер. След това, още през май, след като Рафаел Надал разкри, че 2024 г. ще бъде неговият прощален сезон, Джокович заяви, че чувства, че „част от мен също ще си тръгне с него“.

Всичко това се промени. След като дълги години омаловажаваше стремежа си към рекорди, славата е това, което кара Джокович да продължи. „Всичко е заради шлемовете“, каза той, докато се измъкваше покрай останалите до 23 мейджъра. Сега той е в различна джунгла, винаги е преследван, никога не е ловец. Тук само седмият поставен Андрей Рубльов го доведе, за кратко, до четвъртфиналите.

„Искат да получат скалп, но това не се случва“, каза Джокович за събиращата се група, след като помете руснака в четири бързи сета.

Синьорът предостави по-нюансирано предизвикателство, но Джокович спаси три брейкпойнта без излишно напрежение в първия сет и се нуждаеше само от един начален, за да продължи напред. Той продължи да разгадава играта на Синер със спокойна власт, като го движеше по корта с убийствени форхенди, плаващи дропшотове и точни асове.

При 15:5 в четвъртия гейм на втория сет обаче председателят упрекна Джокович, че е изкрещял – „пречене“, както се нарича – след като е ударил бекхенд. Той изглеждаше подчертано недолюбван и загуби точката. „Никога досега не ми се е случвало“, каза той по-късно. „Мислех, че не е правилно.“

Отново ръката на Синер трепереше при точка за пробив и Джокович натисна от 3:1. Синер си припомни с кого точно играе и къде: с един устремен гений, който не беше губил на този корт, откакто Анди Мъри го победи на финала преди 10 години. Сега Централният корт е неговото имение.

И така, можеше ли Синър, изоставайки с два сета, да направи това, което Джокович е правил през цялата си кариера (включително и срещу него), и да пренебрегне таблото, което крещеше за гибел? Той настояваше по-късно: „Независимо от резултата, чувствах, че тази година бях по-близо, отколкото миналата. Чувствах, че и нивото е по-добро.“ В края на краищата беше така.

Но това беше по-изтощително изпитание на неговата родословна и решителна способност. Мрежата от време на време беше препятствие, а влажната трева го караше да се подхлъзва и да ръмжи. Усложнявайки дискомфорта му, на около 78 метра от него се намираше най-добрият ретурър в играта, на една победа от финала.

Трябваше да спаси още три точки за пробив, за да остане напред, а в началото на петия гейм Джокович завърши перфектно рали от 14 удара с дроп шот, който можеше да изпита търпението на светец. Грешникът издържа за 3:2.

Все по-често се появяваха проблясъци на качествена съпротива – особено запомнящи се бяха минаващият удар в осмия гейм и форхендът със скорост 100 мили в час по корта в деветия гейм. След това Sinner грабна два сетпойнта. За кратко разтревожен от негативните настроения на публиката, Джокович (който подигравателно ги аплодираше за прекъсването на подаването му) направи пауза, пое си дъх и затвърди с контролиран удар от воле.

Той остана в сета с форхенд, който изрисува линията, но се стигна до престрелка с малко по-добра форма на Синер. Нямаше обаче да може да се отрече великият оцеляващ. Джокович разтърка очите си, сякаш притеснен от сенна хрема, и се подготви за финала.

Юмрукът му бе размазан след пробив при 4:3 и той ликуваше, след като принуди разочарования си млад противник да направи последна грешка. Поне за още един ден той можеше да каже с убеденост: „Това не се случва.“

 

Последни новини