Кралят е мъртъв. Да живее кралят, нали? Не толкова бързо, фенове на тениса. След като брилянтният и харизматичен испанец Карлос Алкарас победи един от тримата крале на тениса – Новак Джокович – на Уимбълдън, мнозина побързаха да обявят новия владетел в мъжкия тенис. Алкарас със сигурност изглежда притежава всичко необходимо, за да поеме пурпурната лента, носена някога от Джокович, Федерер и Надал.
Но все още не отброявайте старите кучета.
През изминалия уикенд на Western & Southern Open, който мнозина смятат за подгряващ турнир за Откритото първенство на САЩ, Джокович обърна съперника си от Уимбълдън в рекорден по продължителност три сета, за които бяха необходими три часа и четиридесет и девет минути битка от основната линия и които завършиха 5-7, 7-6 (7), 7-6 (4) в полза на сърбина. Да, Алкарас вече е №1 в света, а Джокович – №2, но понякога, когато всички обявяват официалната смяна на караула, трябва да отговориш: „Още не, млада фела…“
Кариерите на много спортисти стават все по-дълги и днес не е необичайно да ги виждаме да се състезават не само до тридесетте, но и до четиридесетте си години (Здравейте, Том Брейди!) Можем да отдадем голяма част от това на подобрената физическа подготовка, но нека не забравяме и психическата част на физическата подготовка, т.е. начина на мислене. Винаги ще има хора, които предпочитат да излязат на върха, вместо да рискуват постепенно да западнат. Но това поражда важния въпрос защо искате да си тръгнете и да се откажете да правите нещо, което обичате да правите и което правите толкова добре, колкото никой друг не го е правил?
Преди време писахме на това място за прекрасното място, до което успя да стигне друга велика тенисистка на име Серена Уилямс – място, където тя нямаше какво да доказва и следователно „нямаше какво да губи“, като играеше играта, която обичаше, със свобода от бремето на големите очаквания, която не беше изпитвала от години.
И между другото, това важи и за Брейди, който излезе от пенсия в Тампа Бей, защото страстта да се състезава и да се наслаждава на смислена работа просто беше твърде силна в него, дори ако единственият, с когото наистина се състезаваше, беше собственият му стандарт на представяне.
Способността на спортисти като Уилямс, Брейди и Джокович постоянно да се обновяват предлага важен урок за бизнес лидерите, които гледат към или поне към последните години от своята кариера. Никога не спирайте да се учите и да отправяте предизвикателства към себе си. Един от бизнес лидерите, които са го направили, е Крис Педерсън, ръководител на Центъра за въпроси, свързани с управителните съвети на Ernst & Young в Америка. Педерсън е силен привърженик на наставничеството, но на наставничеството с обрат: то не е просто нещо, което по-възрастните и опитни професионалисти правят за по-младите. В скорошен подкаст тя се застъпи за практиката на „обратното менторство“, за да може по-младите да усъвършенстват своите менторски умения, помагайки на старата гвардия“ да развие умения, които им липсват, като например… три предположения… започва с буквите T.E.C.H.?
Следващия път, когато младши служител ви помогне по съществен начин, казва Педерсън, възнаградете го, като го включите в презентация или среща, на която работата му е помогнала за вашия успех. „Когато правите такива неща, независимо дали ги каните на конференция, на бизнес обяд или на каквото и да е друго, това е златно“, казва Педерсън.
Макар че спокойно може да се каже, че чупещият ракети и умопомрачителен играч Джокович не е възприел напълно и сериозно понятието „забавление“ в тениса, изглежда ясно, че той процъфтява от това, че има нов противник и съперник, който да замени легендите, с които досега водеше битки. Далеч от това да го състари, младият Алкарас накара Джокович да върне пролетта в краката си и да съживи състезателния дух.
„Не мисля, че съм играл твърде много такива мачове през живота си“, призна сърбинът, който след мача миналия уикенд скъса ризата си като мъж, който е наполовина по-млад от него. „Може би мога да го сравня с финала на [Рафаел] Надал на Откритото първенство на Австралия през 2012 г., който премина на голяма дистанция. [Днес беше] просто един от най-вълнуващите и най-трудните мачове в психическо, емоционално и физическо отношение, които някога съм имал в кариерата си.“
А след това, обръщайки се към човека, който на практика е наполовина по-млад от него, Джокович каза на Алкарас: „Ти никога не се отказваш, нали. Обичам това в теб. Надявам се да се срещнем в Ню Йорк. Това би било забавно – е, за феновете, не за мен.“
Нямам търпение.