На последните финали на ATP журналист, който се позова на изключителните резултати на Новак Джокович и рекордното му осмо класиране на първо място през годината, го попита дали 2023 г. е възможно да е най-добрата година в кариерата му.
Джокович, 24-кратен/всеобщ шампион на сингъл от Големия шлем, отговори: „Една от най-добрите години. Не бих казал най-добрата, но една от най-добрите. Искам да кажа, че фактът, че спечелих три от четирите Шлема и играх финал на четвъртия, а все още не е най-добрата година в живота ми, е доста хубаво да имаш такава ситуация.“
Наистина.
2023 г. на Джокович се нарежда сред най-великите му сезони, което неслучайно означава, че се нарежда високо и сред най-великите сезони в тениса, за периода. И все пак, макар че 2023 г. със сигурност ще заеме високо място в личната му таблица, Джокович не беше толкова плодовит, колкото през други години през целия 12-месечен период. Точното място на годината на Джокович в общата картина би било основна храна за войни на бара, но в тази богата на информация е много по-лесно да се изготвят достоверни, ако не непременно неоспорими, отговори на този въпрос, базирани на данни.
В началото на 2016 г. „Файненшъл таймс“ разработи сложна формула за класиране на четирите най-добри сезона на мъжете тенисисти, като 2015 г. на Джокович заслужи първото място. След него се нареждат кампаниите на Джон Макенроу през 1984 г. и на Роджър Федерер през 2005 и 2006 г. За петото място можеха да се борят много играчи – от Род Лейвър (1969 г.) до Джими Конърс (1974 г.) и от доминиращите години на Рафаел Надал и Иван Лендъл. Джокович претендира за първото място, но най-доминиращият до този момент беше Федерер.
Сега съставът е различен. Друга медия, уебсайтът The Ultimate Tennis Statistics, разработи изчерпателна и на пръв поглед безпристрастна формула за оценка на годишната продукция, базирана на точки. Според нея Джокович заема първото място (2015 г.), както и петото място (2011 г.). Род Лейвър е поставен под № 2 благодарение на славната си 1969 г., следван от Роджър Федерер (2006 г.) под № 3 и Джон Макенроу под № 4 (1984 г.).
Не изпускайте газове, фенове на Федерер. Надал дори не е попадал в списъка, докато неговата 2010 г. не се приземява под № 9. А Федерер все още държи четири от първите осем места, включително № 6, 7 и 8 съответно за 2007, ’04 и ’05 г.). Тази класация на UTS включва много съображения от следващо ниво, но по-голямата част от точките на даден играч идват от представянето му в най-важните турнири: мейджърите, шампионатите на тура и събитията от сериите Мастърс 1000.
Като се има предвид всичко това, някои все още могат да намерят за изненадващо, ако не и за вбесяващо, че Джокович през 2023 г. е класиран само под № 15 – веднага след сезона на Анди Мъри през 2016 г., в който шотландецът завърши втори в два мейджъра, спечели Уимбълдън и събра олимпийско злато на сингъл. Това изглежда като аномалия, но представлява критична реалност в дебата за „най-добрата година“. На първо място това е – или би трябвало да бъде – въпрос на доминация. Става въпрос за степента на постоянство на играча, който се справя всяка седмица, не се притеснява, аз съм чукът (а ти си само пирон). Става дума за обем-изход, ако предпочитате.