Медведев постигна най-добрия си резултат на Уимбълдън, като достигна до четвъртия кръг.
Медведев, поставеният под номер 3 на „Уимбълдън“, знае едно-две неща за избухването, и то не само в резултат на това, че не е успял да спечели в Шампионата.
Неговата слава се затвърди на US Open през 2019 г., след като в четвъртия кръг се скара с горещо настроената публика на стадион „Луис Армстронг“. Едва 23-годишен по онова време и въоръжен с арогантността на младите и талантливите, Медведев се наслаждаваше на троленето и подигравките с феновете в Готъм, позиционирайки се като лошата ябълка, споделяща една кошница с господата от Голямата четворка на играта.
Оттогава много неща се промениха. Въпреки периодичните спорове с длъжностни лица или зрители и изблиците на гняв, кариерата на Медведев като престъпник е гигантски провал. Вместо това той бавно се превърна в примерен гражданин на АТП, който работи по тенис посланичество.
Много от връстниците на Медведев са майстори в това да не казват нищо интересно на пресконференциите си, понякога с голяма дължина. За разлика от тях Медведев е способен и внимателен комуникатор, дотолкова, че може да се подозира, че му плащат за всяка дума. Той подхожда към всяка възникнала тема – лична или професионална – с рационално, търсещо логика мислене. Заявява, че не изпитва никаква злоба към Уимбълдън за това, че миналата година не допусна руски и беларуски играчи. Неговото безкомпромисно отношение към локаута (заедно с коментарите му за непровокираната война на Русия срещу Украйна) дори загатва за известна доза симпатия към All England Club.
Единственото, което той ще каже по темата тази седмица, е: „Така че говорим за миналата година. Аз спазвам правилата, така че не можех да играя. Прекарах времето със семейството си. Имахме хубава ваканция.“
Медведев уважава феновете на тениса, но все пак ще се пошегува със зрителите и официалните лица, защото вярва, че трябва да бъде автентичен: „Колкото повече играя тенис, толкова повече чувствам, че ако се опиташ да симулираш нещо, за да спечелиш феновете, те вероятно ще го усетят“, каза той след един от мачовете си тази седмица. „Може би ако не веднага, то рано или късно. [Така че] ти като че ли ще потънеш в тези лъжи, защото няма да си спомниш къде си излъгал последния път. Ако казваш истината, е по-лесно.“
За разлика от някои свои връстници, Медведев приема задачата да разбере и овладее всички повърхности на играта и като интересно предизвикателство, нещо като кубчето на Рубик, а не като бреме. Той вече постигна най-добрия резултат на Уимбълдън в кариерата си, като спечели четвъртия кръг, но е поставил целите си много по-високо. На четвъртфинала той ще се изправи срещу Крис Юбенкс.
Това е предизвикателство, към което той подхожда с рационално, почти научно отношение. Малко чудно, че Медведев дори прилича повече на аспирант в някой изследователски институт, отколкото на тенис професионалист. Засега обаче основната му изследователска област е тенисът на трева.
„Да кажем, че все още един вид не съм намерил точния ключ към тревния корт, който някак си успях да намеря тази година на глина“, каза Медведев, визирайки солидните си изяви в Европа, предшестващи „Ролан Гарос“. „Казах го след Монте Карло и Мадрид, чувствах, че изграждам нещо. На трева не го усещам толкова много.“
Медведев, който предпочита твърдите кортове над всички останали, е човек, който вярва в процеса, със здравословен апетит за решаване на проблеми. Първоначално той смята, че естествено плоските му удари са предимство на Уимбълдън – докато клубът не започна да го записва на Централния корт или на корт № 1, които според него са много по-бавни.
„Имам чувството, че хората, които действително въртят топката, всъщност играят по-лесно на трева, отколкото да играят плоско. Това е малко изненадващо.“
Подходът на „Вътрешния бейзбол“ към тениса на трева е добър, но той отвежда анализатора само дотам. Има твърде много играчи, които надхвърлят своята класа, твърде много такива, които се борят без основателна причина, твърде много противоречия в статистиката. Медведев е излязъл директно от последната група.
„Има някои играчи, които не се справят толкова добре на трева“, каза Медведев след впечатляваща победа във втория кръг, направо в сета, над френския ветеран Адриан Манарино. „Обикновено това се случва година след година. Когато ги виждам да играят, е странно, защото играта им би трябвало да е подходяща за трева. Понякога може би [става въпрос за] убежденията, може би аз имах тази [липса на убеждения] на глина. Когато не вярваш, че можеш да се справиш добре на тази настилка, разбира се, това малко ти вреди“.
Каспър Рууд е добър пример за невярващ човек. Поставеният под № 4 Рууд беше разстроен във втория кръг от британския специалист Лиъм Броуди. След загубата той се оплака: „Не се осмелявам да играя същите удари, които правя на твърд корт и на глина в известен смисъл. Ето защо ставам малко несигурен. Понякога не удрям ударите така, както ми се иска. Просто защото наистина се страхувам и трябва да правя всички тези допълнителни стъпки“.
И все пак в очите на мнозина Рууд се движи толкова леко, на толкова пъргави крака, че би трябвало да е претендент за Уимбълдън.
Медведев е стигнал далеч от злополуките си на Откритото първенство на САЩ през 2019 г. Когато има спорен епизод, той го владее. Той е наясно с недостатъците си и е благодарен, че се завръща в лова в Лондон. Той заяви, че иска да се задържи тук, за да се „отблагодари“ на феновете. Какво точно имаше предвид под това?
„Да не се побърквам и да кажем – как да го обясня – да не бъда вероятно егоистично момче на терена. Понякога мога да бъда такъв“, каза той. „Ще се опитам да се отблагодаря на хората тук, в Уимбълдън, и просто ще се опитам да покажа добър тенис. Дори и да не напусна корта [преди края на] турнира“.