-5.5 C
София
неделя, февруари 9, 2025

Пийт Сампрас се оттегли преди 20 години по време на US Open – какво остави след себе си?

Прочетете още

Новак Джокович потвърди: „Пийт имаше шампионски дух. Това е неговото наследство.“

Това, което се случи преди 20 години на откриването на Откритото първенство на САЩ през 2003 г., отново разкри широкия спектър от измерения, които направиха Пийт Сампрас един от най-забележителните шампиони в тениса.

Тази вечер Сампрас беше на 32 години, една година след ослепителната победа в четири сета над най-страховития си съперник Андре Агаси на финала на US Open през 2002 г. „Мачът се оказа последното и най-трудното препятствие в кариерата ми“, пише Сампрас (заедно с Питър Бодо) в книгата си „Умът на шампиона“.

Поставеният на 17-о място Сампрас дотогава не беше печелил турнир повече от две години. Освен това в последните два финала на Откритото първенство на САЩ е бил победен с лекота от двама млади състезатели – мощния Марат Сафин през 00 г. и упорития Лейтън Хюит през 01 г. Но през 2002 г. Сампрас отново откри магията. Срещу Агаси той сервира 33 аса и затвори мача с бекхенд-уинър от бекхенд на кръстосан корт.

След тази победа Сампрас не изиграва друг мач. Когато 02 г. отстъпва място на 03 г., за всички става ясно, че той вероятно е пенсионер. Най-накрая дойде официалното съобщение и в първия понеделник се състоя церемония. „Наистина ми харесваше да играя в Ню Йорк, харесваше ми да играя пред вас“, каза Сампрас. „Но в сърцето си знам, че е време да се сбогувам.“ Вечерта беше белязана от сълзи – рядка и силна проява на емоции от страна на шампиона, известен с хладнокръвието си. Това беше напомняне, че при цялото спокойствие, което Сампрас демонстрираше, когато се състезаваше, изключителното му самообладание беше силно подхранвано от значителна страст.

След като се пенсионира, Сампрас остави невероятно наследство от високи постижения, което се подчертава от спечелените от него рекордни 14 титли на сингъл при мъжете – седем на Уимбълдън, пет на US Open и две на Australian Open. Тогава никой не смееше да си представи, че този рекорд ще бъде засенчен; удивително, но не само от един човек, а от трима.

Такава е силно конкурентната природа на професионалния спорт, че съвременната слава поглъща миналото. Това е особено ярко в индивидуалните спортове. Докато шампионите в отборните спортове носят наследството на институционалното влияние, заедно с натрупания капитал и непрестанната видимост на логото и цветовете на отбора, тенисистите са соло актьори. По-точно казано, рядко може да се види, че феновете на тениса носят шапки или тениски с имената, образите или логото на велики играчи от миналото. В случая със Сампрас, едва след като се беше пенсионирал, дойдоха две десетилетия на величие от Новак Джокович, Рафаел Надал и Роджър Федерер. Но вгледайте се внимателно и ще видите как гениалността на Сампрас е оставила своя отпечатък върху всеки от тях.

Първият най-очевиден пример е Федерер. Подобно на Сампрас, Федерер първоначално държеше 85-сантиметрова ракета Wilson Pro Staff, нанасяше смели удари от форхенд, използваше бекхенд с една ръка, често излизаше на мрежата, притежаваше плавно движение при сервис и покриваше корта отлично. Разбира се, промените в скоростта на настилката и технологията на струните превърнаха Федерер в по-базов играч от Сампрас. Но по-важното е, че Сампрас и Федерер често изглеждаха без усилие. Вярвам, че поне част от публичните възторзи, насочени към Федерер, бяха и малко компенсаторно разкаяние за това, че не сме оценили напълно гения на Сампрас. Както Сампрас веднъж ми каза преди години: „Ако само хората знаеха колко много съм работил, за да изглежда всичко толкова лесно.“

Но един млад фен веднага разбра какво прави Сампрас отличен. На 4 юли 1993 г. Новак Джокович е шестгодишно момче, което току-що е започнало да играе тенис. В този ден той гледа финала на Уимбълдън – и открива своя тенис герой. Това е Сампрас, който в онзи лондонски следобед побеждава Джим Куриер, за да спечели първата от седемте си титли на Уимбълдън. „В онзи ден, когато гледах Пийт, наистина почувствах, че това е нещо като висша сила, която ми е внушена“, казва Джокович пред журналиста Стив Флинк в книгата „Пийт Сампрас: В книгата си „Величието отново видяно“. „Аз просто получих тази информация отгоре. Това е просто едно от онези неща, които не могат да се обяснят. Просто го усещаш и го знаеш дълбоко в себе си. Но за мен Пийт беше този човек.“ Джокович също е печелил Уимбълдън седем пъти.

След това е Надал. Отдалеч не е лесно да се види какво е общото между него и Сампрас. В края на краищата, докато Надал е левичар, който първоначално е изградил тежката си игра с топспин на глина, десноръкият Сампрас се е научил да играе на хлъзгави, бързо отскачащи твърди кортове. Само един пример за стилистичния контраст – невъзможно е да си представим Сампрас да връща сервис на много метри зад основната линия по начина, по който го прави Надал. Но отвъд техническите и дори тактическите разлики, това, което Надал и Сампрас споделят, е дълбокият глад за съревнование и големия повод. Както Сампрас ми каза в същото интервю: „Живеех за онези моменти, когато можех да стъпя на корта за шоу и веднага да поема отговорност“.

И колкото и Сампрас често да го правеше с един-единствен удар – крекинг сервис, форхенд като камшик – когато ситуацията го изискваше, той можеше да поддържа и завършва дълго рали толкова добре, колкото Надал или всеки друг, който някога е играл. На финала на US Open през 1995 г. Сампрас се изправи срещу Агаси. Този мач бе в разгара на тяхното съперничество, придружено от обширни реклами на Nike и статия на корицата на списание „Ню Йорк Таймс“ преди турнира. Първият сет беше спиращ дъха и продължаваше напред и назад. Когато Агаси сервираше при 4:5, Сампрас завърши размяната на 22 удара по основната линия с бекхенд кросоувър.

Сега идва ред на Алкарас. Преди година Алкарас стана едва вторият тийнейджър, спечелил титлата на сингъл при мъжете на US Open. Сампрас е първият през 1990 г. Подобно на Алкарас, Сампрас направи това със спокойствие и смели удари от всички страни и във всички части на корта. В последните три кръга на турнира Сампрас победи Иван Лендъл, Джон Макенроу и Агаси. „Това момче – казва Макенроу две седмици по-късно – беше хладнокръвно като краставица.“ Години по-късно Сампрас ще нарече участието си на US Open през 90-та година „случай на кученце, което преминава през зона“.

С времето, разбира се, кученцето ще порасне и ще се превърне в най-доброто куче на тениса. Що се отнася до Алкарас, ще трябва да изчакаме поне едно десетилетие, за да видим дали буйният испанец има всичко необходимо, за да се присъедини към Сампрас, Надал и Кен Роузуол като единствените мъже, печелили мейджър турнири на сингъл в тийнейджърска, 20- и 30-годишна възраст.

„Пийт имаше шампионски дух“, казва Джокович в книгата на Флинк. „Това е неговото наследство. В моментите, в които повечето играчи биха се сринали, той беше човекът, който показа устойчивост, психическа сила и лазерна съсредоточеност, които го отличаваха от всички останали и го направиха велик за всички времена.“

Последни новини