Споменаването на името на Ястремска преди миналия уикенд можеше да предизвика един от двата въпроса: „Коя е тя?“ (от обикновения фен) или от по-запаления последовател на играта: „Какво стана с Даяна Ястремска?“
Отговорът, обхващащ и двата въпроса, е, че Ястремска е 23-годишна, чиято обещаваща кариера (на 19 години тя е била класирана чак под № 21 през 2020 г.) е била прекъсната от пандемията COVID-19. Скоро след това тя започна дълга и в крайна сметка успешна борба, за да отмени спирането на допинга, заради което пропусна първите две големи първенства през 2021 г.
Оттогава насам Ястремска изпитва трудности, като класирането ѝ се колебае около границата от 100 места. Но ето я тук, звезда на Откритото първенство на Австралия, в яка компания с другата украинска четвъртфиналистка Марта Костюк. Двете жени, заедно с още пет сънароднички, които бяха в основната схема начело с Елина Свитолина, удрят тенис топки с неотложност, породена от разрухата, която Русия нанесе на Украйна. За тези жени конфликтът се превърна в горнило.
„Ако в живота ми никога не е имало война, не мисля, че щях да мога да израсна толкова много, колкото израснах през последните две години“, каза Костюк, след като се приземи на четвъртфинал – най-доброто ѝ представяне до момента на голям турнир.
„Ако в живота ми никога не беше имало война, не мисля, че щях да мога да израсна толкова много, колкото израснах през последните две години“, каза Костюк, след като се класира на четвъртфинал – най-доброто ѝ представяне в мейджър турнир до момента.
„Хубаво е, че имаме силни украински момичета“, каза Свитолина, неофициалният ръководител на тази делегация, след като контузия в гърба я принуди да се откаже от собствения си мач от четвъртия кръг в Мелбърн в неделя.
Иронията е ужасна, разбира се. Но ситуацията – както руската инвазия, така и решението на тенис властимащите да позволят на руски и беларуски играчи да се състезават в тура – остави жените от Украйна с по-дълбоко чувство за цел. То е съпроводено с обезсърчителния мандат да управляват своя гняв, бушуващи емоции и обиди. Това ускори тяхното съзряване, разруши самодоволството, останало от дните на халифата им като тийнейджърски спортни звезди, живеещи най-добрия си живот.
„Мисля, че става въпрос за гледната точка, за начина, по който го приемаш“, казва Костюк за намирането на начин да се справи с емоционалното бреме на войната. „Мисля, че колкото повече можеш да сведеш до минимум чувството, че си жертва, толкова по-лесно е да се справиш с живота.“
Ястремска, играч, който привидно беше загубил пътя си, може да потвърди наблюдението на Костюк. Нейното излагане на страдание и мегафонът, който тенисът предлага на успешните играчи в обществения форум, са подействали като мотивационни средства. Изглежда, че тя е открила играта, която някога е заслепявала специалисти и треньори.
В началото на 2020 г., дълго преди Брад Гилбърт да започне да тренира Коко Гауф, той поставя Ястремска веднага след Гауф начело на списъка си с изгряващи звезди. Тогава анализаторът на ESPN Пам Шрайвър също ми каза, че според нея Ястремска е най-подценяваният играч в нейната възрастова група.
„Обичам нейната сила и твърдия ѝ начин на мислене“, каза Шрайвър. „Тя е като куче, което не пуска кокал. Но тя има и страхотни умения, изградени върху много сила.“
„Сила“ е думата, която най-често се използва за описание на играта на Ястремска, но атрибутът, който е станал определящ за тези украинки, е тясно свързан с нея: „сила“. Те водят своята собствена ежедневна война срещу скръбта, тъгата и тревогата – дори умората. Всяка сутрин, когато активират телефоните си, първото нещо, което виждат, са новините от дома. В една прекрасна сутрин по време на неотдавнашния турнир в Бризбейн новината, която очакваше Ястремска, беше, че руска ракета е ударила жилищната сграда, в която живее баба ѝ. (Тя е оцеляла.)
Единствената дума, която украинките почти спряха да използват по отношение на своя тенис, дори и на последните си успехи, е „забавление“. Може би това не е чак толкова голяма загуба, като се има предвид всичко. Добрата победа им осигурява удовлетворение, но то е различно от преди. Сега то е по-тежко. Дори в моментите на спортен триумф реалността – тяхната, ако не и вашата, или тази на играчите от други нации – се натрапва.
„Най-лошото е, че имаш чувството, че вече приемаш случващото се“, каза Ястремска след сеизмичната си победа. „И хората започват да забравят за това, което се случва.“ Тя бързо преминава към други думи. „Но като че ли не искам да говоря за това точно сега.“
На това Открито първенство на Австралия за Ястремска и другите украинки беше по-лесно – и може би по-малко болезнено – да оставят ракетите си да говорят.