С 23 титли от Шлема Новак Джокович се превърна в безспорния носител на титлата номер 1. Роджър Федерер се оттегли, а Рафаел Надал също е полупенсиониран.
През 2016 г., годината, в която Новак Джокович спечели два от четирите турнира от Шлема, неговият мениджър Едоардо Арталди в рядко интервю говори за дългогодишен неудобен въпрос. Арталди беше обяснил как Джокович се е справял с освиркванията, когато е играл с Роджър Федерер и Рафаел Надал.
Италианският маркетолог, за приятелите си Додо, е казал, че Джокович, за разлика от миналото, се е примирил с дюдюкането и викането. „Роджър малко или много е в края на кариерата си … и те (феновете) желаят да видят Роджър да спечели още един Шлем … Ноле може би има повече време пред себе си“, каза той. Това беше неговият начин да каже, че феновете ще се опомнят. Колко дълго можеш да не се радваш на победител?
Стигаме до 2023 г. и Джокович с 23 шлема се превръща в безспорния „Голям шампион“. Федерер се е оттеглил, а Надал също е полупенсиониран. Всичко, което Додо е казал, се е сбъднало, но това, на което се е надявал, не се е сбъднало.
Онзи ден на „Уимбълдън“ 20-годишният Карлос Алкарас връхлетя като вятър, отстрани Джокович и смая света на тениса. Настроението на Централния корт се върна към времето на Федерер и Джокович. Имаше викове на протест, когато сърбинът отделяше допълнителни минути между точките, опитваха се да го разсеят, докато хвърляше топката, за да сервира, а виковете се засилиха, когато той разби ракетата си в стълба на мрежата. Трагичната истина в мъжкия тенис не се беше променила за Джокович – най-великият тенисист в историята все още не беше най-обичаният.
Подкрепяйки Алкарас, „Уимбълдън“ следваше старата традиция да подкрепя аутсайдерите. Въпреки това, като отхвърли петкратния шампион, той се противопостави на традицията. През 2021 г., когато Федерер загуби в директен сет от Хуберт Хуркач, новак от Полша, Централният корт колективно се опита да извади швейцарската звезда от дупката. Дори бяха преминали границата на благоприличието. Бяха освиркали младежа, бяха се радвали на грешките му, а един от заклетите фенове на РФ дори беше помолил „още една година“, докато Федерер напускаше корта завинаги.
Тогава защо са тези двойни стандарти? Изглежда, че и Джокович си задаваше същия въпрос на Централния корт тази неделя. Докато скандиранията „Карлос, Карлос“ се носеха из въздуха на Уимбълдън по време на вълнуващия финален сет, сърбинът оглеждаше арената в търсене на любов. Както много пъти преди, погледът му се спираше върху момчетата му, съпругата му, треньора Горан Иванишевич и други. В морето, пълно с акули, ложата за играчи беше неговият остров на утеха. За всичко, което е направил, заслужава ли това великият играч на всички времена?
Джокович има своите странности, но той не е Ник Крийош. Той никога не се отказва, бил е част от много епични забавни срещи и също така има глупаво чувство за хумор. Така че защо култът към Джокович не се е разраснал? Защо сред Голямата тройка той е на далечно трето място по показателя „последователи в Twitter за постижение в Големия шлем“? Прелистването на страниците дава някои отговори.
Външен
Когато Джокович се появи за първи път в турнирите от Големия шлем, тенисът беше жестоко моногамен, повечето фенове бяха дали доживотен обет да вървят редом с Роджър Федерер или Рафаел Надал през върховете и долините. Англоезичните медии изиграха важна роля за влиянието върху феновете. Те имаха водеща роля в рисуването на дяволски рога на новодошлия, който имаше лицето на селски простак.
Нямаше опит да се разбере човекът, който не беше като тях, правеше нестандартни избори и заемаше непопулярни позиции. Убежденията на Джокович се основават на неговия уникален път и житейски опит. Има и такива, които казват, че британската преса е имала желание да се изправи срещу него. Шотландецът Анди Мъри и Джокович имаха непрекъсната битка още от юношеските си години и това се отрази в начина, по който те представиха сърбина.
Писателите със сръбски корени или тези, които са прекарали известно време в района на Балканите, изпитват дълбок гняв от начина, по който Джокович е възприеман от онези, които не полагат допълнителни усилия, за да го разберат. Ана Митрич, американка от югославски произход, нарича себе си в биографията си в Twitter тенис ентусиаст и пропуснат академик. Като дете тя посещава Сърбия по време на лятната ваканция. Тя често бива цитирана, когато някой наистина полага усилия да открие истинския Джокович.
В тенис подкаста Thirty Love с водещ Карл Биалик тя дава отговора, който светът пита отдавна. Тя се оплаква как Джокович е бил натоварен с удобните етикети в началото на кариерата си. „Той не се вписва в чиста и подредена кутия … затова хората искат той да приеме ролята на злодей, или на разваляч, или някаква роля, която е свързана с появата му на сцената след Федерер и Надал, с други думи това „трето колело“ – казва Митрич.
Джокович е наричан с имена, обвиняван е в игривост. Джокобич е едно от тях, „фалшив“ – друго. Джокович наистина прави дълги уклончиви почивки заради контузия по време на мачовете, които би трасирал, но не нарушава съвсем правилата. Той просто ги разтяга до краен предел.
Необходимостта да преследва страстта си, избягвайки бедността и войната, може да остави белези върху човека. Джокович често е разказвал, че баща му е вземал високолихвени заеми, за да поддържа кариерата си. Има един кадър от онези дни на борба, който се е запечатал в съзнанието му. На него се вижда как ножът притиска врата на баща му – неприятна последица от неизпълнение на задълженията по погасяване на кредита.
Два различни свята
Дори когато стига до висшата лига, той няма корпоративната подкрепа на Сърбия, каквато Федерер получава от Швейцария, а Надал – от Испания. Федерер е имал подкрепата на швейцарски компании като Credit Suisse, Lindt, Jura, а същото важи и за Надал. Джокович не разполагаше с такъв лукс. Мениджърът Арталди разказа интересната история за подписването на договора с Uniqlo.
Това е бил късметът, който е спасил сърбина. Именно решението му да подкрепи жертвите на земетресението в Япония привлякло вниманието на висшия шеф на Uniqlo. Впечатлен от съпричастността, той предоставя на Джокович първото му голямо спонсорство. Тези борби ще му внушат силни инстинкти за оцеляване и те ще се проявят на корта.
Неговият някогашен треньор Борис Бекер подчертава това отношение. „Той има две личности. Има тази на корта – машинен, дзенски, делови състезател, който иска да спечели независимо от всичко. И след това имаш Новак извън корта, който е сладур – обича семейството си, обича благотворителността, обича страната си – и би ти дал последната си фланелка, ако имаш нужда от такава“, каза веднъж той пред Би Би Си.
И той, и баща му са предизвиквали фурор заради изказвания, които не се възприемат като политически правилни в света, който е далеч от дома им. Джокович-старши беше заснет в кадър с тенис фенове, подкрепящи войната на Русия срещу Украйна, а Ноле веднъж даде победен поздрав с три пръста, който сръбските войници си разменяха, когато воюваха срещу Хърватия.
Добре проучената биография на Джокович от писателя и телевизионен водещ Крис Бауърс рисува подробна картина на Сърбия и значението на национализма в разкъсвания от войната регион. Тя дава представа за двата различни свята, между които тенис суперзвездата продължава да лавира. От време на време сценариите се объркват. „Той се чувства напълно комфортно в собствената си страна, въпреки че действа с малко по-различен регистър – той е малко по-джингоистичен, с удоволствие се включва в сръбските песни и културни ритуали, дори в малко явен национализъм“, пише Бауърс.
Джокович не е просто поредната история за момче от разкъсвана от войни страна, което стига до богатство. Писателката Митрич споделя една реплика, която е чула от известния писател Брайън Филипс по време на проучването си на англо-американските репортажи за Джокович. „Новак се представя пред феновете на тениса, както и пред писателите, със сложност и комплексност, заради които хората не идват непременно на тенис.“